ИНСТЍНКТ м. 1. Псих. Вродена способност у човека или животните да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, типични за даден вид. Инстинктите се изработват чрез естествен отбор в резултат на натрупването в редица предходни поколения на ония белези и качества, които животните от даден вид са придобили под влияние на въздействието на средата. Псих. X кл, 13. В духа на дарвинизма Павлов доказва, че условните рефлекси могат да се предават на потомството. Така те се превръщат от условни в безусловни и в процеса на еволюцията се идва до създаване на инстинктите, които са верига от безусловни рефлекси. ОБиол. X кл, 118. В минути на неминуема опасност разсъдъкът коварно напуща човека и само един сляп инстинкт за самосъхранение замеща всичките му други нравствени сили. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 17.
2. Обикн. със съгл. опред. Първично, неопределимо, несъзнателно чувство, влечение към нещо; нагон. Младен пък – хитър честолюбец, майстор да гъделичка ниски страсти и долни инстинкти на простите хора. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 310. В този „театър“ се ядеше, пиеше и при излизане на танцьорките се издаваха животински викове. Програмата беше „художествено“ подбрана – да гъделичка низшите инстинкти на хората. Г. Белев, КВА, 143. Тъмният инстинкт и необузданият нрав се редуват с благородството и добросърдечието. М. Кремен, РЯ, 91.
– От лат. instinctus ‘подбуждане, импулс’ през рус. инстинкт или нем. Instinkt. – С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии... (превод), 157.