ИНСТИТУЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Рядко. Книж. Установявам, утвърждавам, уреждам нещо. Завещателят е бил длъжен в завещанието си или да институира за наследници законните си наследници, или да ги обезнаследи изрично. П. Венедиков, ЗРП, 203. Да бъде институирано нещо, означава то да се установи в правен и в морален смисъл. ПНЧ, 2013, 13. При благоприятни за целта на рисувалното училище обстоятелства, при добрата му и практическа наредба, то в най-близко бъдеще ще оправдае тая надежда, тъй като условията, под които то е институирано, имат за основа модерния напредък на рисувалното дело изобщо. УП, 1904, кн. 7 [еа]. институирам се страд.
– От нем. instrituieren.