ИНСТИТУЦИОНАЛИЗЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от институционализирам и от институционализирам се; институционализация. Когато след края на Втората световна война започва всеобщ процес на институционализиране на българската наука, през 1947 г. се създава Институт по народоука, обединен през 1949 г. с Народния етнографски музей в новосформирания Етнографски институт с музей. НТПУ, 2011, т. 49, кн. 1, сб. Б, 77.


Източник: Речник на българския език (онлайн)