ИНСТРУКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който е предназначен за инструктиране. За успешното возене на тежкотоварни влакове ще изучим опита на най-добрите тежкотоварници, като съставим инструктивни карти за скоростно возене на тежки влакове. ВН, 1962, бр. 3252, 1. Инструктивно съвещание.

2. Който съдържа инструкции (в 1 знач.). После Камен прочете две инструктивни статии, репортаж за нападението на село Горно Черковище, няколко лозунга против плащането на данъци. К. Ламбрев, СП, 164. Инструктивен доклад.


Източник: Речник на българския език (онлайн)