ИНСТРУМЕНТАЛЍЗЪМ1, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско учение, разновидност на прагматизма, което смята идеите и теориите за инструменти, с помощта на които се стига до решението на проблемните ситуации. Според инструментализма истинно е онова, което при дадени условия „върши работа“. ЕнцТ [еа].
ИНСТРУМЕНТАЛЍЗЪМ2, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Муз. Преобладаване на инструментална музика, използване, създаване на музика без вокална партия. В романсите на Метнер ний имаме пример на съчетание голяма музика с голям текст, но по-нататъшната стъпка към инструментализма на вокалната мелодия накара Метнер да създаде сонати за глас с пиано. К, 1927, бр. 116, 2.
2. Добро владеене на изпълнителското изкуство при даден инструмент. Новост в стиловия инструментализъм представляват изпълненията на Петко Дачев. Той първи във фолклорната акордеонна музика се доближава до кавалджийските инструментални похвати и звучност. За него се казва, че акордеонът му звучи като меден кавал. Г. Колев и др., ИО 2014, 415. Теодосиев отдавна се е наложил сред колегите си. Неговият инструментализъм е жив, технически впечатляващ и в повечето случаи – звуково изобретателен. Култ., 2014, бр. 36 [еа].