ИНСТРУМЕНТА̀РИУМ м. Събир. Спец. Всички инструменти (в 1 знач.), необходими за определена работа, като цяло; инструментарий. В едно отделение на музейните шкафове е отделено достойно място за оръдията на тоя занаят: няколко разнокалибрени ножици, желязна мярка и напръстник. Инструментариумът е бил оскъден, но затова пък ловки са били пръстите на родопските майстори. Н. Хайтов, ШГ, 110. В родилната зала при раждането всичко трябва да бъде предварително готово: стерилен материал и инструментаруим. К. Рашков и др., ДБ, 57.
– От нем. Instrumentarium.