ИНТЕГРЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от интегрирам2 като прил. 1. Който предизвиква интеграция (в 1, 2 и 3 знач.). Общността на целите според нас е главният интегриращ фактор, обединяващ и задържащ вярващите в религиозната общност. Г. Стоянов, Т [еа]. Това, което прави инициативата особено стойностна, е общоевропейският ѝ характер и желанието на националните библиотеки, музеи, архивни центрове да популяризират културното наследство на своите страни пред света чрез необятните възможности на дигитализацията и интернет. Очертава се ясно интегриращата роля на културните институции за бъдещето на обединена Европа. Р. Добрева, КПОБ, 30.
2. Обединяващ. Ролята на интегриращ център, който привлича специалистите от тази област на знанието, играе списанието, чиято издателска база е в гр. Кьолн. ИПр, 1981, кн. 2, 157.