ИНТЕГРИТЀТ м. Книж. Цялостност; интегралност. В диалога с Инокентий III българският цар не само успява да ангажира Римската курия в подкрепа на българските права над спорните области, но и да постави въпроса за други пет български епископии, оставащи под унгарска власт. Някои от тях са в земите на север от Дунава, което показва последователността, с която Калоян отстоява интегритета на българската историческа и етническа територия. Пл. Павлов, БСПН, 122. Физиологичният процес на зарастване на рана в окото включва следните етапи: възпалителна реакция, ремоделиране на тъканите и възстановяване интегритета на ретината. Цв. Димитров и др., ОБ, 201. След аварията в Чернобил поставиха изискването за повишен интегритет на системите за управление и защита. ЕР, 2015, бр. 5, 11.
– От лат. integritas, -atis през нем. Integrität.