ИНТЕЛИГЀНТ м. Човек, който принадлежи към интелигенцията. В редовете на легията са и младите интелигенти Васил Друмев, д-р Д. Павлович – бъдещи книжовници и известни дейци. Ив. Унджиев, ВЛ, 51. Трябва да знаете, че той беше един от първите интелигенти в Панагюрище, човек с образование. З. Стоянов, ЗБВ I, 454. Моята близост с него [Димитър Димитров] – макар тогава да бях малко момче – ми даде възможност да задържа в паметта си образа на един от редките по онова време интелигенти. СбЦГМГ, 362.
– От лат. intelligens, -entis през нем. Intelligent или рус. интеллигент.