ИНТЕЛИГЀНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на интелигентен човек. – Сигурен съм, че когато се завърнеш, ти ще си забравил вече тоя интелигентски език. А. Гуляшки, МТС, 9. Той имаше някак изтънчено, интелигентско лице, с високо чело, право, почти слято с носа, и неравни зъби, които придаваха особена хубост на усмивката му. П. Славински, ПЩ, 86. Той още не е член на БРСДП (т.с.), още не е изживял някои интелигентски схващания за гражданската дисциплина и свобода на творчеството. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 80. Динко гневно нахлузи юздата върху главата на коня. Стори му се, че другарите от града пипаха хубаво. „Интелигентски глупости“ – помисли той, като забрави, че самият бе вече интелигент. Д. Димов Т, 169.
2. Който се състои от интелигенти. След разнебитването на Кръстевата „Мисъл“ в София след 1906 – 1907 г. се оформи една интелигентска група млади хора – писатели и неписатели, през която минаваше почти всичко по-ценно и даровито по онова време. СбАСЕП, 348.