ИНТЕЛИГЀНТЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Пренебр. Умал. от интелигент. Въпреки че говори за „изплашени интелигентчета“, вождът назовава сънародниците си с трогателното „братя и сестри“, „приятели мои“. А. Пантев, НК [еа].
