ИНТЕНДА̀НТ м. Воен. Длъжностно военно лице, което се грижи за снабдяването с хранителни и фуражни припаси, облекло, снаряжение и боеприпаси. Полковник Димитров, интендант на армията, ми заповяда: – Илиев, извърши внезапна проверка на складовете в Бояново! П. Илиев, ЛВ, 220. По това време агентите на Храноизноса усилено събираха житото, а немските интенданти съставяха специални товарни композиции и ги отпращаха през румънската граница за Германия. А. Гуляшки, СВ, 29. Неочаквано следобед дойде Къцо, интендантът на отряда, той имаше грижата за прехраната на партизаните. Ж. Колев и др., ЧБП, 141.
– От лат. intendans, -antis през рус. интендант или нем. Intendant.