ИНТЕНДА̀НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който се отнася до интендант. Свищов, преобърнат на военен център, на главен интендантски склад на плевенската армия и на Гурковата, стана тесен за многохилядните си гости. Ив. Вазов, Съч. XI, 38–39. Част от интендантските складове на армията се намираха в село Бояново. В складовете се съхраняваха хранителни и фуражни припаси както за мирновременните нужди на армията, така и за война. П. Илиев, ЛВ, 220. В града квартируваше интендантска част, там се намираха големи складове за хранителни продукти. Ж. Колев и др., ЧБП, 160.