ИНТЕРВЀНТ м. Полит. Участник в интервенция (в 1 знач.) или организатор на интервенция. Изправен пред ново беззаконие, той [народът] се вдига на въоръжена партизанска борба против интервентите. Б. Петков, К, 19.

– Нем. Intervent, рус. интервент.


Източник: Речник на българския език (онлайн)