ИНТЕРВЀНТСКИ, -а, -о, мн. -и. Полит. Прил. от интервент. Селячеството станало мощна опора на якобинците в борбата им с интервентските армии. Селянинът, войникът от републиканската армия, вече се сражавал в името на своите кръвни интереси, които се сливали със задачите на революцията [във Франция]. Ист. VIII кл, 55–56.