ИНТЕРВЀНЦИЯ ж. 1. Полит. Чужда насилствена намеса на една или няколко държави във вътрешните работи на друга държава, обикн. чрез въоръжено нахлуване в територията ѝ, което засяга суверенитета и независимостта ѝ. В годините на военната интервенция и гражданската война се създаде здрав съюз между работническата класа и селяните. Ист. ІХ и X кл, 109. – А ти знаеш ли нещо за гражданската война, за интервенцията? Три четвърти от руската земя се намираше в ръцете на интервентите. В. Геновска, ПЮФ, 132.
2. Мед. Намеса, вмешателство, обикн. хирургическа операция. „С дълбоко съжаление трябва да ви кажа, че за оперативна интервенция е вече много късно, защото мозъчните центрове са непоправимо разрушени“ – цитираше дословно виенския специалист, когато обясняваше болестта на сина си. П. Славински, ПЗ, 47. Успехът на хирургическата интервенция зависи до голяма степен от предоперационните изследвания на мозъка. П, 2003, бр. 38 [еа].
– От лат. interventio, -onis ‘посредничество’ през рус. интервенция или нем. Intervention.