ИНТЕРЕСА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Интересен. Богдан Горанов беше тогава момък интересантен. При мургаво, приятно, с резки черти лице и жив младежки поглед той съединяваше изящество в носията и обноските. Ив. Вазов, Съч. X, 175. А колкото за Скитския цар, той беше занят да приказва на хубава Алдеа. Тяхната приказка стана твърде интересантна. И. Адженов, ВК (превод), 30–31. Ето, че у Виена за първи път става най-голямо и най-интересантно за всякиго Всемирно изложение. Лет., 1874, 224.
– От ит. interesante. – В-к Нова България, 1876, 190.