ИНТЕРЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е с качества, които предизвикват, възбуждат интерес; интригуващ, любопитен, занимателен. – Питаш от какво е тоя белег на челото ми? Слушай да ти разкажа историята! Може би ще я намериш интересна. Той е от пушка. Ив. Карановски, Разк. I, 73. Претегляше всичко като аптекар на везните на своя ум и записваше само онова, което му се виждаше оригинално и интересно. Елин Пелин, Съч. IV, 67. Лиляна продължи да чете, увлечена във всеки ред, във всяка дума на бащиното си писмо. Пред детския ѝ поглед се разкриваше съвсем нов свят, нови хора. По-хубави и по-интересни от хората в приказките. К. Калчев, ЖП, 270. Без съмнение, тая живо написана книга [„История славяноболгарская“] е била твърде интересно четиво за българина. Б. Пенев, НБВ, 60. – Когато някой се влюби в мене, престава да ми е интересен. Й. Йовков, ЧКГ, 21.
2. Разг. Който е чудноват, особен, странен. Един млад, около трийсетгодишен човек се приближаваше към нашия дом. Той беше интересен, строен мъж, с брада на сатир и живи очи, като на дявол. Махаше с ръце, като да се отбраняваше от досадни мухи, и пускаше по някоя дума на своите спътници, без да се обръща към тях. К. Кюлявков, СПП, 38. Сега всеки от групата носеше по две пушки и по две бомби и лицата на всички светеха от радост. „Ех че интересни бяха!“ – говореха партизаните помежду си, като си спомняха изплашените лица на войниците. Д. Ангелов, ЖС, 259. – Ще дохождам вечер, ще си приказваме с дяда Тодора. Интересен старик, един ден може да взема да го опиша. Й. Йовков, ЧКГ, 37. Срещу нашия блок беше спряло твърде интересно такси – пищно и екстравагантно на вид. Др. Асенов, СВ, 12–13.