ИНТЕРЕСЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Интересувам. Когато българинът дава своята парица, то трябва да му се пише това, щото го интересира, и това, щото ще да му принесе полза. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 114. И чудно нещо! После тоя ден хорските езици станале по-къси, ако Стоян Брадлето и да са мъчил да докаже на неразумния свят, че само промененията интересират света и че комическите произшествия са заборавят и скоро, и лесно. Л. Каравелов, Съч. VIII, 21.
ИНТЕРЕСЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Интересувам се. Като любител на градинарството тоя гражданин е насадил в своята градина голяма колекция растения, които може да види и да изучи секи, който са интересира с ботаниката. Знан., 1875, бр. 20–21, 320. Русия не желае да разширява своите предели, но без никакво съмнение тя са интересира и за положението на Турция и Австрия. С, 1872, бр. 33, 258.
– От нем. interessieren. – Π. Ρ. Славейков, Габровското училище и неговите първи попечители, 1866.