ИНТЕРЀСНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Качество на интересен. За привличането на неволното внимание главна роля играе интересността на обекта за даден човек. Псих. X кл, 83. И тези [слушателите] го слушаха с услада, захласнати от интересността на съобщаваното и увлекателността на говоренето му. Бълг., 1902, бр. 453, 3. Епопея или епос ще рече разказвание някое дело, но дело такъво, каквото ще има интересност; както за пример: паданието или въздиганието на една царщина. Д. Войников, РС, 182.