ИНТЕРЀСЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Пренебр. Умал. от интерес; интересец. А той никога няма да мре за народа, а народът мре... за своите идеали, под заслона на които благодумствующият господин Благодумов благоразумно е поставил своите интересчета. Ив. Вазов, Съч. XXV, 211. Дойде ми тогава на ума за оная глупава школа у нас, която иска да изпъди с прът из областта на поезията образа на природата и показва като единствен извор за вдъхновение размътеното блато, дето се боричкат нашите дребнави интересчета и тщеславие на надути пигмеи! Ив. Вазов, Съч. XV, 98.