ЍНТЕРКОНЀКТОР м. Спец. Съоръжение, което свързва различни участъци от изградени преносни мрежи, чрез което става възможен преносът на електрическа енергия или природен газ по тях. Интерконекторът ще свърже газовите системи на двете съседни държави, като по този начин ще се даде възможност да използваме както румънски природен газ, така и гориво от други държави в Централна Европа. Строит., 2014, бр. 48 [еа].
– Англ. interconnector.