ИНТЕРМЀЦО ср. Муз. 1. Малка пиеса, която се изпълнява между две части на музикално произведение и има контрастен характер. Четвъртата част – интермецото, възвръща към настроенията от първите части на квинтета. Т, 1941, кн. 215–216, 3.
2. Малка инструментална пиеса. Прозвучаха още и ефектната пиеса „Силуети“ на Васил Казанджиев и интермецо от Брамс. Култ., 2015, бр. 42 [еа].
– От ит. intermezzo ‘прекъсване’.