ИНТЕРНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Заставям някого да напусне местожителството си и да се засели в посоченото му място, като изпълнение на наказателна мярка. Вика Пеньо, дра се и току един ден дойдоха стражари и детективи, хванаха Точето, хванаха и цялото му домочадие с все синове, снахи и внуци и взеха, та ги интернираха на другия край на България. Г. Караславов, Избр. съч. II, 430. Те [партизаните] знаеха: животът на близките им е в опасност, полицаите могат да ги арестуват и да ги хвърлят в затвора или да ги интернират в далечните краища на страната. М. Марчевски, ГБ, 169. интернирам се страд. Докладът [до княза] гласеше: тук, в София, домът на г. Др. Цанкова беше станал център, в който се събираха всички чиновници в столицата и се насърчаваха към непокорност на властта. Гореизложеното като стана известно на Ваше височество, Вий благоволихте да заповядате, щото г. Др. Цанков да се интернира в гр. Враца за проживяване. С. Радев, ССБ I, 333.
– От фр. interner през нем. internieren.