ИНТЕРПЕЛА̀ТОР м. Полит. Депутат, който прави интерпелация. Министърът показа на камарата един акт, чрез който софийският прокурор заявява, че самите затворени казват, че никой не ги е докачил. Този отговор на министра трябваше да бъде достатъчен на интерпелатора. С, 1888, бр. 224, 4. Министър-председателят, отговаряйки на различни интерпелатори, заяви, че правителството ще прокара избирателната реформа само с подкрепата на републиканците. Утро, 1911, бр. 139 [еа].
– От лат. interpellator ‘който прекъсва реч’.