ИНТЕРПЕЛЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Полит. За народен представител – запитвам писмено член на правителството, обикн. като възражение относно важен въпрос, по който се разисква и се решава чрез гласуване. Един любопитен италиански народен представител интерпелирал напоследък италианския министър на външните дела относително отношенията на Италия с Турция. Бълг., 1902, бр. 483, 2. Те [депутатите] интерпелират днес тогоз, утре оногоз, но всъщност интерпелират само вас, другото е комедия и нагласена комедия. Π. Ρ. Славейков, ПХС, 87. В едно от идущите заседания се яви генерал Ернрот. Като стана от стола си, той хвърли един суров циркулярен поглед върху депутатите и попита: „Кой е тоя, който ме е интерпелирал? Желая да го видя“. С. Радев, ССБ I, 209. Не смята ли г. Костурков за съвместимо с неговата лична чест, с която толкова парадира, да накара поне едного от шефовете си да интерпелира респективния министър по тая аномалия? Пряп., 1906, бр. 68, 4. интерпелирам се страд.
– От лат. interpello през фр. interpeller или нем. interpellieren.