ИНТЕРПРЕТА̀ТОР м. Книж. 1. Лице, което тълкува, разяснява смисъла на някакъв текст, обикн. според своето разбиране. Затова и повечето интерпретатори разглеждат Бай Ганьо като отрицателен образ в съответствие с авторовите интенции и иманентния смисъл на образа и творбата. Св. Игов, БГ [еа]. Мисля, че повечето интерпретатори ще се съгласят, че „Волов“ не е по-слабо от останалите стихотворения в „Епопеята“ – то просто е различно като жанр, стил и тоналност, но е също така съвършено. БЕЛ, 2000, кн. 6 [еа].
2. Изпълнител или постановчик на художествено произведение (литературно, музикално, танцово и др.), който обикн. творчески, със собствено виждане пресъздава съдържанието, замисъла му или чувството в него. Той беше и бележит интерпретатор на българското художествено слово. Кой не си спомня неговите чудни рецитали, неговите монолози! В. Иванов, Т, 1954, кн. 10, 34. Един от често гостуващите у нас чуждестранни артисти е пианистът Фредерик Геверс. Геверс отдавна е познат сред нашата музикална публика като тънък и проникновен интерпретатор на клавирни творби от всички стилове и епохи. ОФ, 1961, бр. 5136, 4. Пучини като голям майстор се нуждае и от големи интерпретатори, които да прозрат дълбочината и релефността на неговите идеи. Култ., 2009, бр. 1 [ea].
3. Учен, който тълкува, представя определени факти. Когато липсват писмени извори за определени епохи, паметниците на материалната култура, ако попаднат в ръцете не само на опитен разкопвач, но най-вече на един добър интерпретатор, на практика могат да бъдат превърнати в пълноценни исторически извори. Археол., 1990, кн. 4 [еа].
– От лат. interpretator през нем. Interpretator или рус. интерпретатор.