ИНТЕРПРЕТА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до интерпретация и до интерпретатор. Човек не знае на какво повече да се възхищава – дали на топлотата на тона, на кристалната чистота, безпогрешната техника, на интерпретаторската проникновеност. НК, 1958, бр. 3, 3. В днешно време е съвсем различно и качеството на интерпретаторските способности на учителите. ЕЛ, 2010, кн. 1–2 [еа]. Блестящите интерпретаторски качества на този невероятен музикант бяха представени в концерт на фестивала във Варна.