ИНТИЗА̀П м. Остар. В миналото – вид общински налог, събиран при издаване на свидетелства за продаване на добитък. Други по-слаби приходи общината събирала от интизапа – общинска такса при продажба на едър добитък. П. Мирчев, К, 99. Те [пътниците] влязоха след малко и се спогледаха с другите двама: после заръчаха кафе и се препоръчаха за търговци, прекупчии на интизапа. Л. Стоянов, Б, 55.
– От араб. през тур. intisap. – Друга форма: интизàм.