ИНТЍМНИЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от интимнича. Ходя с нея, защото съм сам, какво, и защото ми е приятно, нищо повече. За сърдечни отношения не бъбря, нескромни въпроси не задавам. Тя не обича интимниченето, аз също, край. Б. Райнов, ДВ, 42.
