ИНТОНАЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до интонация, който е свързан с интонация. Наред с интонационните разлики всички областни особености по отношение на фонетичните закони на литературния български език оцветяват диалектно речта на говорещия – актьор, оратор, преподавател, докладчик и т.н. Т, 1954, кн. 5, 27. Практическите задачи са свързани с упражнения за четене с необходимата интонационна оформеност на речта, паузи и ударения. Е. Зашев и др., КУБЕ, 7. Интонационните акценти.