ИНТРИГА̀НТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от интригантствам. Боричкането за власт, интригантстването с цел да се злепостави другият, аморалните домогвания до одобрението на общественото мнение с всички позволени и непозволени средства, прилагането на груб натиск, на задкулисни машинации с помощта на подкупи и изнудвания – това са чертите на демагога от епохата на Аристофан. И. Ников и др., АЛ, 115. Българските политически дебати никога не се водят за идеи; в мига, в който се появят различията, основното оръжие в тях става интригантстването на дребно и шмекеруването. Д, 2009, бр. 279 [еа].