ИНТРЍЖКА ж. Умал. от интрига. Ласкателства, злословие, интрижки и доноси бяха оръдията на неговите изгоди. Ал. Константинов, БГ, 51. Кога и какво за първи път съм чел от Емилиян Станев, не помня. Ако в юношеските години аз съм намирал в неговите разкази интрижката или приключението, по-сетне започнах да усещам и лирическия аромат в неговите произведения. Н. Хайтов, П, 77. Друг на ваше място непременно би побързал да се запознае с мен и да направи опит за една интрижка. Идва при вас непознатата жена, завързва разговор, иска ви цигара... Случаят не е за изпускане. Ем. Манов, БГ, 79.


Източник: Речник на българския език (онлайн)