ИНТУИТИВЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Философско течение от края на XIX и началото на XX в., според което действителността може да бъде позната само чрез интуиция, а не по сетивен и рационален път. Мотивът за Аз-а все по-малко вълнува Г. Милев. Общата му нагласа към метафизичното го насочва към интуитивизма като опозиция на рационалистичната философска и естетическа система. Е. Димитрова, ИИ [еа]. Нека започнем с XIX век и се вгледаме в началните стъпки на позитивизма, после на интуитивизма. Култ., 2004, бр. 3 [еа].
2. Книж. Интуитивност. Едва ли е случайно, че точно Св. Игов написа тази „История на българската литература“. Неговият творчески темперамент, съчетал завидна теоретическа ерудиция с почти мистичен интуитивизъм, му позволява, без да изпада в патетична езотерика, да види националната литература именно като митично пространство, израз на националния дух като колективно несъзнавано. ЛВ, 2002, бр. 6 [еа].
– От фр. intuitivisme.