ИНТУИТЍВНО. Нареч. от интуитивен. Не помня как се намерих на дюлята, увиснал като прилепдецата интуитивно чувствуват опасността. Ст. Сивриев, ЗБ, 10–11. Чрез своята голяма любов към децата и главно към бедните селски деца той лесно е спечелвал душите на малките. Интуитивно е прониквал в техните души, разбирал е техните желания и стремежи. СбАСЕП, 9–10. Π. Р. Славейков, по-стар от Ботьова и почти като него не особено посветен в тънкостите на поетическото изкуство, интуитивно е долавял изразителния момент в езика, както показват творбите му. ЛН, 1927, бр. 11, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)