ИНФАНТЀРИЯ ж. Остар. Воен. Пехота. Пруската инфантерия държи здраво, нейните стрелци, задънени в храсталаците, въздържат неприятелските стрелци. Ч, 1871, бр. 22, 690. Пишат из Лондра: „21 батальона инфантерия, 7 регимента конница и 80 топове са назначени за първо тяло на Англия за възток, в случай на нужда“. НБ, 1876, бр. 44, 174.
– Ит. infanteria през рус. инфантерия.