ИНФАНТИЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Мед. Изоставане във физическото и психическото развитие на човека вследствие на лоши битови условия през периода на растежа, наследени или рано придобити заболявания и др. Обикновено недоразвитието на матката представлява само част от общото недоразвитие на женския организъм, наречено инфантилизъм. Ил. Щъркалев, Г, 28.
2. Книж. Състояние или проява на интелектуална недоразвитост. В това няма никакво вдетеняване или инфантилизъм, защото предметният и по детски палав стих почти винаги води към дълбоки и сериозни обобщения за живота и смъртта, за смисъла на съществуванието и за още много други неща. Пл, 1969, кн. 23, 66. Става дума и за утопията на потребителското общество, в което ценностната доминанта на пълноценния живот няма вече да е работата и обществената производителност, а играта и забавлението. В него голяма част от младите поколения се запечатват в инфантилизъм и психична незрялост за цял живот. Пон., 2016, бр. 1–2, 92. Само че днес този наивитет не поражда никакво умиление, тъй като е проява на непростим инфантилизъм. Банк., 2006, бр. 10 [еа].
– От фр. infantilisme.