ИНФАНТЍЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Недоразвитост, състояние, белези на инфантилизъм. Наивното отношение, искреността, импулсивно изразеното мнение се третират като прояви на инфантилност и социална недоразвитост. М. Кирова, КП [еа]. За инфантилността на управниците в новата българска държава често говорят в биографиите си и Е. Каравелова, и С. Р. Петрова, и много жени в статии в периодичния печат от 20-те – 30-те години. П. Воденичаров, ЕПВ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)