ЍНФРАЛЪЧЍ мн., ед. (рядко) ѝнфралъ̀ч м. Физ. Инфрачервени лъчи. Инфралъчите граничат с радиовълните в спектъра на електромагнитните трептения. К, 1963, кн. 3, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)