ИНХИБЍТОР м. Хим. Вещество, което може да забави протичането на дадена реакция или процес. Било установено, че в организма съществуват вещества, които задържат растежа на клетките. Тези вещества нарекли „растежни инхибитори“. Те държат в подчинение всички клетки в организма, спират растежа им там, където той не е нужен. С. Славчев, ЖББ, 56. Ролята на инхибиторите като вещества, забавящи някои химически реакции, е известна отдавна. Те са всъщност отрицателни катализатори, тъй като тяхната роля се свежда до забавяне, а според верижната теория и до прекъсване на реакцията. М. Герасимов, ХН, 339. Инхибиторите образуват върху металната повърхност извънредно тънка ципица, която е неразтворима в дадена среда. По този начин те застават на пътя между агресивната среда и метала и силно намаляват корозията. Св. Райчева, К, 49.
– Нем. Inhibitor.