ИНЦИДЀНТ м. Книж. Непредвидена, нежелана и обикн. неприятна случка, която нарушава нормалния ход на нещата; произшествие. Пред очите ми все още бяха калните следи на колата, които завършваха до ръба на пропастта. И вместо да бъда там някъде долу, разбит на късчета, аз мирничко си стоях на пътя, само на няколко метра от мястото на невероятния инцидент. П. Вежинов, СП, 12–13. Щом отминахме, конят взе пак силен тръс. Скоро изгубихме от очи и селянина, и колата му, но впечатлението от случката бе толкова силно, при това и скверно, че из целия път нататък само тоя инцидент се въртеше из главата ми като един скверен спомен. Н. Попфилипов, РЛ, 127. – По-миналия месец в града станаха работи, за които не е лошо да си дадем сметка. Имам предвид демонстрацията пред военния клуб – каза Христакиев. – Подобни инциденти стават навред из страната и още ще стават – заяви професорът. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 271–272. Във всеки случай през цялото пътуване на княза имаше големи неуредици. На някои места станаха даже комични инциденти. С. Радев, ССБ I, 157.
– От лат. incidens, -entis ‘случващ се, падащ’ през нем. Inzident.