ИПОХОНДРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Ипохондричен. Упражнението на различни и многообразни неща, воздухът на полето са най-големите предохранителни средства насрещу ипохондрическите страдания. С. Доброплодни, З (превод), 12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)