ИРАДИА̀ЦИЯ ж. 1. Физ. Явление, при което размерите на ярко осветени предмети изглеждат по-големи на тъмен фон, отколкото са в действителност. Светлите предмети изглеждат по-големи от равните им по големина тъмни предмети. Това явление се нарича ирадиация. Псих. X кл, 53.
2. Биол. Разпространение на възбудни или на задръжни процеси от клетките на мозъчната кора върху мозъчните полукълба. При много слаба и при изключително голяма сила на нервния процес се развива само ирадиация. Псих. XI кл, 21.
3. Мед. Лъчеобразно разпространение на болка от някаква точка, център. У някои болни на преден план могат да бъдат оплакванията от страна на жлъчния мехур и жлъчните пътища – постоянна тъпа болка или тежест в дясното подбедрие, жлъчни колики с характерна ирадиация на болката към дясната плешка и рамо. Л. Митов и др., ВБ, 350.
– От фр. irradiation през рус. иррадиация.