ИРА̀КЧА̀НИН, мн. ирàкчàни и (рядко) ирàкци, м. Човек, който по произход е от Ирак, жител е на Ирак, държава в Близкия изток. Никой не би трябвало да е изненадан, че подгонените от война сирийци и иракчани сега решиха, че достатъчно дълго са хранили напразни надежди един ден да се върнат у дома. Земя, 2015, бр. 195 [еа]. Нямаше обаче как да обяснят защо сред бежанците има афганистанци, иракци, либийци, африканци, че дори албанци и косовци. Д, 2015, бр. 226 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)