ИРАЦИОНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който е несъвместим със здравия разум, който противоречи на здравия разум; нелогичен, неразумен. Противоп. рационален, логичен, разумен. Едно може сигурно да се каже за него: той е гениален, защото в неговата натура едновременно има нещо във висша степен разумно и нещо съвсем безотговорно, някак си ирационално. Л. Стоянов, Худ., 1909, кн. 7, 22. Чрез начупената стилна линия, която прокара отначало докрай в играта си, майсторски отбелязва ирационалното сплитане между сън и действителност. К, 1926, бр. 93, 1. Всичко започва с една незначителна мисъл, върху която постепенно се наслагват и други и преди да разберете какво се случва, в съзнанието ви вече се е развихрила истинска буря от ирационални страхове и тревоги. Земя, 2019, бр. 38 [еа].
2. Филос. Който не може да се изрази в понятията на логиката, на разума, непостижим за разума; тайнствен, мистичен. Противоп. рационален. И най-сетне – четвъртата форма на ирационалното познание, това е чистата интуиция. Резултатите на нейното „творческо мислене“ се явяват пред духа като „видения“, те идват в него като „светкавици“, като „инспирации“ и пр. ФП, 1941, кн. 1 [еа].
3. Мат. За математическа величина – който не може да се изрази нито с цели, нито с дробни числа; неизчислим. Обаче в математиката, а и в практиката се употребяват не само степени с цял положителен показател. Въвеждат се и степени с нулев, отрицателен, дробен и ирационален показател. Алг. X кл, 44.
◊ Ирационален израз. Мат. Алгебричен израз, съдържащ радикали, в които има променливи величини. Ако аргументът на една функция се намира под знака на радикал, тя се нарича ирационална. Алг. XI кл, 8. Ирационални числа. Мат. Числа, несъизмерими с единица, поради което не могат да бъдат точно изразени нито с цели, нито с дробни рационални числа. Много добро средство за построяване на рационални приближения на ирационалните числа са верижните дроби. Матем., 1965, кн. 1, 28.
– От лат. irrationalis през рус. иррациональный.