ИСИХА̀СТ м. Истор. Последовател на исихазма. Основа на исихазма бил мистицизмът. Исихастите се стремели към осъществяване на единението между бога и човека. Ист. X и XI кл, 86. Почти през целия XIV в. животът на монасите бил разтърсван от догматични спорове, на първо място от прочутата ерес на исихастите или на безмълвието. Пр, 1952, кн. 6, 48.
– От гр. ἡσυχαστής.