ЍСКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от искам1 и от искам се. Наскоро след това отстъпление на персите от крайбрежието на Егейско море Дарий I изпроводил пратеници във всички гръцки градове държави с искане да му се покорят. Ист. V кл, 1980, 123. Едно разумно правителство, като види поданиците си, че желаят някои правдини и преобразования, не чака това желание да ся обърне в ненавист и революция, то побързва да удовлетвори исканията. Г. Драганов, Лет., 1873, 146. Либиа са Гроздьо и Неда, /.., / от малки дор до големки. / Стана Гроздьо за женене, / бяла Неда за искане, / па прати Гроздьо за Неда. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 158. Отхвърлям искането. Δ Отстоявам исканията си.