ИСКАРИÒТ м. Остар. Грубо. Издайник, предател, изменник. Пред него се изправи отец Сергей. Той не можеше да се сдържа и сипеше проклятия: – Анатема! Гръм небесен да порази този искариот, дето ни е издал! Г. Дръндаров, ВЗ, 57. Защо оставих лъжата между нас? Дали защото сам не вярвах, че съм искариот, или защото смятах Арма недостойна да споделя моята тайна. Ем. Станев, А, 135.
– От собств. Юда Искариот (според Евангелието – предал Христос за тридесет сребърника).