ИСКА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до искател и до искателка. В своя жизнен път Тодор Г. Влайков познава две основни стихии, които дадоха смисъл на неговото дългогодишно съществуване. Това са: стихията на писателя творец и стихията на общественика политик. Той служи преди всичко с чувство и мисъл на народа си и само по такъв начин утвърждава ценностите на своя искателски дух. ИК, 1940, кн. 6 [еа].