ЍСКРЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Искрен. Тя нема смелостта да затвори вратата на поклонника си, толкова деликатен, колкото и искренен. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 95. Често сме отяготени от скръб и ся нуждаем от съчувствието на някой искренен приятел. ИЗ 1877, 194.